20 ОКТОМВРИ – СВЕТОВЕН ДЕН ЗА БОРБА С ЙОДДЕФИЦИТНИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ

15 окт

     Йодът е един от микроелементите в природата жизнено необходим за пълноценното развитие и растеж на човешкия организъм. Той е главна съставна част на хормоните, произвеждани от щитовидната жлеза, които осигуряват обменните процеси във всички тъкани на организма, както и нормалните функции на нервната, сърдечно-съдовата и половата система. Той е абсолютно необходим за пълноценното развитие на мозъка през вътреутробния период и в първите месеци след раждането, а също за растежа и развитието в детската възраст и пубертета.
България е една от страните в Европа с ендемично разпространение на йодния дефицит. Последния е екологична даденост, характерен за планинските и полупланински райони на планетата. У нас тези райони заемат 1/3 от територията на България. В тях живее почти половината от населението на страната. През 1958 год. е въведена задължителна профилактика на населението в ендемичните райони с йодирана готварска сол, а през 1994 год. се полагат основите на системна национална политика за ликвидиране на йоддефицитните заболявания. Въвежда се задължително използване на йодирана сол от населението в производството на храни и общественото хранене и системен контрол на съдържанието на йод в солта.
     Пълноценното развитие и растежът на човешкия организъм изискват да се приема ежедневно определено количество йод.
     Дневните нужди от йод възлизат на 150 мкрг /микрограма/ за възрастните, 200 мкрг за бременните и кърмещи жени и 100-120 мкрг за децата до 12г. възраст.
     Дневният прием на йод под 100 мкрг води до сериозни нарушения в организма, известни като йоддефицитни заболявания.
     Към тях се отнасят:
        * Ендемичната гуша;
        * Хипотиреоидозата /намалена функция на щитовидната жлеза;
        * Изоставане в нервно-психическото развитие, проявяващо се с различна по степен умствена изостаналост, от които най-тежката е кретенизмът;
        * Нисък ръст и изоставане във физическото развитие и половото съзряване;
        * Двигателни, говорни или слухови дефекти;
        * Разстройства в репродукцията – аборти, мъртвораждаемост, стерилитет и др.
     Основен източник на йод е храната. С най-голямо съдържание на йод са рибата, морските продукти, орехите, млечните произведения, зеленчуците и плодовете.
     За кърмачетата основен източник на йод е майчината кърма и кравето мляко, плодовите и зеленчуковите сокове.
     Консумацията на животински и растителни продукти от райони, чиито почви и води са бедни на йод /планински, полупланински или такива с ерозия на почвата води до заболявания, които имат ендемичен характер. Това изисква допълнителен прием на йод.
     Универсално средство за профилактика на йоддефицитните заболявания е използването на йодирана сол в семейството, в заведенията за обществено хранене и производствата на хранителни продукти. Йодираната сол е най-подходяща за допълнителен прием на йод, защото е общодостъпен и евтин продукт. Физиологичният дневен прием на готварска сол е 5гр.. Приемът на по-голямо количество е вредно особено за възрастни, хронично болни и деца. Необходимо е да се знае, че йодираната сол трябва да се съхранява в сухи, добре затворени съдове, да се прибавя към ястията след снемане от огъня, тъй като високата температура води до разпадане на йода.