20 ОКТОМВРИ – СВЕТОВЕН ДЕН ЗА БОРБА С ЙОДДЕФИЦИТНИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ

19 окт

     Йодът е жизненоважен микроелемент. Главната му физиологична роля  е свързана с регулирането на метаболизма, посредством участието му в хормоните на щитовидната жлеза- тироксин и трийодтиронин. Освен в щитовидните хормони и тъкани, йод се съдържа и в млечните жлези, очите, стомашно-чревната лигавица и слюнчните жлези, където също изпълнява важни физиологични функции.

     При бедна на йод диета, където подпочвените води са с ниско съдържание на йод, могат да се развият йоддефицитни заболявания – ендемична гуша или кретенизъм. Ендемичната гуша се среща в определени географски райони, бедни на йод.

     Кретенизмътсе характеризира с изоставане в умственото и физическото развитие, дължащо се на йоден дефицит по време на вътреутробното развитие. По данни на Световната здавна организация йодният дефицит е най- честата причина за умствено изоставане в света.

     Масовата първична профилактика на йоддефицитните заболявания сред населението се извършва с прием на йодирана готварска сол. Това е основна стратегия за профилактика на йоддефицитните заболявания, препоръчвана от СЗО и УНИЦЕФ, тъй като е най- ефективна и без неблагоприятни за здравето странични ефекти. Йодираната готварска сол, която се предлага в търговската мрежа и се използва в хранително-вкусовата промишленост, трябва да съдържа калиев йодат от 28-55 мг/кг. сол.  От 1980 година Световната здравна организация е начело на масирана кампания за елиминиране на йоддефицитните заболявания. Организацията предоставя технически средства и експертен персонал за провеждане на национални йодизационни кампании във всяка страна по света. Те се провеждат в сътрудничество с УНИЦЕФ, Международния съвет за контрол на йоддефицитните заболявания, други международни агенции и представители на хранително- вкусовата промишленост.

     В световен мащаб УНИЦЕФ изчислява, че 66% от домакинствата вече имат достъп до йодирана сол, която е най-ефективна за профилактика на йоддефицитните заболявания.