20- ти октомври- Световен ден за профилактика на йоддефицитните заболявания

20 окт

     България е страна с ендемично разпространение на йодния дефицит. Последният е екологична даденост, характерен за планинските и полупланински райони, които у нас заемат 1/3 от територията на страната. Недостатъчният прием на йод е причина за широко разпространение на йоддефицитни заболявания и нарушения, което представлява важен медицински и социален проблем. Към тях се отнасят:
        • Ендемичната гуша и усложненията и
        • Хипотиреоидозата (намалена функция на щитовидната жлеза)
        • Изоставане в нервно-психическото развитие, проявяващо се с различна по степен умствена изостаналост, от които най-тежката е кретенизмът;
        • Нисък ръст и изоставане във физическото развитие и половото съзряване;
        • Двигателни, говорни или слухови дефекти;
        • Разстройства в репродукцията – аборти, мъртвораждаемост, стерилитет и други
     Най-често срещана е ендемичната гуша, а с най-неблагоприятни последствия за индивида, семейството и обществото е изоставането в нервно-психическото развитие.
     Основен метод за елиминиране на йодния дефицит, препоръчван и от СЗО, e универсалното йодиране на солта за хранителни цели, чрез нея се осигурява ежедневно необходимо количество йод на населението. Нашата страна е с традиции в борбата за ликвидиране на йоддефицитните заболявания чрез приемане на адекватно количество йод със солта в ендемичните райони.
     Един от критериите на СЗО за оценка на напредъка към устойчиво премахване на йоддефицитните нарушения като проблем за общественото здраве е относителният дял на домакинствата, използващи адекватно йодирана сол, да е над 90%. В края на м. декември 2012г. се проведе проучване, резултатите от показват, че в пет от областите, включени в изследването, този дял е по-нисък, като най-нисък е в Габрово (79,3%), следват София-град (86,3%), Плевен (87,5%), Смолян (88,0%) и Сливен (89,1%).
     Калиевият йодат (KIO3) и калиевият йодид (KI) са широко използвани за йодиране на солта за хранителни цели. Поради по-голямата си стабилност калиевият йодaт е по-подходящо вещество от калиевия йодид, особено в топъл и влажен климат. Концентрацията на йод (I2) в солта трябва да бъде в диапазона от 15-40 mg I2 на kg сол, за да се осигури прием от 150 µg йод на човек на ден. България е страна в която се провежда профилактика на йоддефицитните заболявания с универсално йодиране на солта. Нормата за съдържание на калиев йодат в солта за хранителни цели, 28–55 mg/kg, е регламентирана в Наредбата за изискванията към състава и характеристиките на солта за хранителни цели. За хранителни цели се използва само сол, йодирана с калиев йодат в количеството 28 - 55 mg/kg. Провежда се системен контрол на съдържанието на йод в солта и се извършва периодична оценка на ефективността на провежданата профилактика. При установяване на по-ниски стойности на калиев йодат в трапезната сол или в солта за хранително-вкусовата промишленост солта се подлага на допълнително йодиране или се насочва за използване за технически цели.
     Важно е да се знае, че йодираната сол е със срок на годност 12 месеца и трябва да се съхранява в сухи, добре затворени съдове и да се прибавя към ястията след снемане от огъня, тъй като високата температура води до разпадане на йода.
     Основен източник на йод е храната. С най-голямо съдържание на йод са рибата, морските продукти, орехите, млечните произведения, зеленчуците и плодовете. За кърмачетата източник на йод е майчината кърма, плодовите и зеленчуковите сокове.