28 юли – Световен хепатитен ден

Денят се отбелязва от 2006 година по инициатива на Европейската организация на пациентите с чернодробни заболявания и на Световната здравна организация за подкрепа на пациентите, носители на вируса на хепатит.

ХЕПАТИТ В

Хепатит В се причинява от вирус, наречен хепатит В вирус (HBV).

Той е изключително устойчив, способен е да издържи екстремни температури и влажност.

Острият хепатит В се развива скоро след контакта с вируса и обикновено завършва с пълно оздравяване.

Хроничният (дълготраен) хепатит В е инфекция с вируса на хепатит В, която трае повече от 6 месеца. За наличието на хроничното заболяване се съди освен по оплакванията и по наличието на определени промени в кръвните изследвания.

Заразяване с вируса на хепатит В

Най-честите пътища на предаване на инфекцията с хепатит В са:

  • полов път, (хетеро или хомосексуален контакт)
  • при инжекционно употребяващите наркотици
  • чрез заразен инструментариум при правене на татуировки или пиърсинг
  • при използване на чужди ножчета за бръснене замърсени със заразена кръв
  • заразяване на бебето от майката по време на раждането

Какви са симптомите?

 Най-често началото е грипоподобно със или без стомашно-чревни прояви (разстройство, гадене, повръщане), като особено характерно е пожълтяването на кожата и склерите на очите. Възможно е обаче да липсва пожълтяване. Характерните оплаквания при повечето заразени в началото на заболяването са: умерено повишена температура, потъмняване на урината (цвят на бира), чувство на отпадналост, умора,

Усложнения – заразяването с вируса на хроничен хепатит B (HBV) може да доведе до напреднало заболяване на черния дроб, включително цироза или рак на черния дроб.

Как се поставя диагнозата?

Изследване за хепатит В се прави чрез кръвен тест за антитела.

Профилактика на хепатит В

В Република България от 1992 година се извършва задължителна ваксинация срещу хепатит В – това означава, че всички бебета, родени от 1992 г. насам се имунизират срещу хепатит В още в първите 24 часа след раждането си.

Препоръчително е използването на ваксината и за всички хора, които професионално или в личния си живот са застрашени от заразяване с хепатит В.

 ХЕПАТИТ С

Вирусът на хепатит С (HCV) може да съществува в миниатюрни следи от кръв. Така инструменти и повърхности, които наглед са чисти, могат да съдържат вируса.

Освен това HCV е много устойчив към външната среда и може да оцелее в нея в продължение на 30 – 40 дни, даже и без наличието на кръв. Той не умира лесно дори при изваряване и дезинфекция в битови условия. Това го прави лесно разпространяем и обяснява защо засяга така масово и бързо хората, които ежедневно се инжектират.

Заразяване с вируса на хепатит С

Основно хепатит С се предава при контакт със заразена кръв, което може да стане при:

  • инжектиране с нестерилни спринцовки и игри;
  • ползване на чужди прибори и материали за инжектиране, като капачки, памуци, дезинфекционни кърпи, дори повърхности, върху които се приготвя разтворът за инжектиране;
  • смъркане на наркотици с обща фуния;
  • ползване на чужди лични вещи, като например самобръсначки, четки за зъби, нокторезачки, обеци и други;
  • при пиърсинг и поставяне на татуировки, когато не се използват чисти игли.
    Какви са симптомите?

Първоначално може да липсват симптоми на нарушено физическо здраве. По-късно нарушената функция на черния дроб може да се прояви: отпадналост, болки по мускулите  и ставите, леко повишена телесна температура, загуба на апетит, гадене и евентуално повръщане, тежест и болка в дясното подребрие, потъмняване на урината, пожълтяването на кожата и склерите на очите.

В голям брой от случаите инфекцията с HCV се открива случайно. Въпреки липсата или слабата изразеност на симптоми инфекцията може да предизвиква тежко увреждане на черния дроб, силна умора, загуба на тегло, смущения в съня дори чернодробен рак.

Как се поставя диагнозата?

Изследване за хепатит С се прави чрез кръвен тест за антитела.

Как да се предпазим?

Понастоящем не съществува специфична защита срещу вируса на хепатит С.

За разлика от хепатити А и В, не е създадена ваксина срещу HCV.

Предпазването от заразяване с вируса на хепатит С се свежда до избягване на рисковите фактори:

  • да се използва презерватив при всеки полов акт
  • да не се употребяват общи игли и спринцовки за приложение на наркотици
  • да се избягва контакт с предмети, които може да са замърсени с кръв или телесни течности на болен от хепатит С